Разговор с Максим Димитров

Максим Димитров е представител на младата вълна бесарабски българи. Родом от Голица, Болградско и живял на два континента, но не забравил какво е да пазиш традициите и корените си.

БГ Следа Подкаст: Здравейте! Днес ни гостува бесарабския българин Максим Димитров. Добре дошъл!

Максим Димитров: Здравейте!

БГ Следа Подкаст: Първоначално бих искал да споделя, че Максим е една много интересна личност, както ще стане и ясно и в течение на разговора. Човек, пътувал много и съчетаващ пътешественическия дух с желанието да съхрани традициите на бесарабските българи. Разкажи ни, откъде си?

Максим Димитров: Аз съм от украинската част на Бесарабия, от село Голица, което е основано през 1828 г. Намира се в Болградския район, там съм роден и там завърших училище и от 2004 г. съм в България. Кандидатствах тук и бях приет да уча в Благоевград.

БГ Следа Подкаст: Нека да те върна към Голица. Разкажи ни нещо повече за живота там. Посещавал съм села в Болградския район и това, което ми направи впечатление е, че пътищата до тях не са от най-хубавите.

Максим Димитров: Голица има съдбата на много села в Украйна и България. Младите напускат селото и търсят препитание в големите градове. Икономически е доста трудно – може да се работи в земеделието, но това не се нрави на нас младите. На времето селото е било много добре развито. По времето на СССР училището е било доста голямо и се е учило на две смени, като са идвали деца и от съседните села. Със западането на икономиката населението намалява рязко, като от няколко години в училището се учи едва до 9 клас, като се говори, че дори може да се наложи училището да се затвори.

В селото си имаме голям Дом на културата, танцови състави, вокален ансамбъл. Родителите ми живеят още там, но аз винаги съм имал една мечта още от малък и тя е била да отида в България. Мило ми е, но не виждам животът ми да продължи там.

БГ Следа Подкаст: Самият етнически състав на селото е от бесарабски българи?

Максим Димитров: Да, съставено е предимно от българи, над 95%. Дори като малък ми беше доста странно, защо по радиото и телевизията не говорят на български, а на чужд език. И всеки, който идва да живее в селото научава български. Аз, например, до 9 клас не можех да говоря на руски език без грешки, защотото всичките ни разговори бяха само на български.

БГ Следа Подкаст: Какво е да си бесарабски българин в наши дни? По новините, дори идва информация, че Украйна се опитва да ограничи правата на българите там.

Максим Димитров: Няма никакви основания за опасения. От 1991 г. на българската общност на територията на Украйна се дават много права – да се учи език, културните дружества да имат дейност. В момента определени политици се опитват да използват някои промени на Законът за малцинствата в Украйна, за да насаждат страх в Украйна и България. Да, официалният език е украинският, но в Бесарабия всички по между си независимо, дали бесарабски българи, гагаузи или други общности говорим на един общ език и той е българският. Съгласен съм, че има опасност българският език да се изгуби в Бесарабия, но причината е в демографския срив по селата, а не в някакво ограничение.

Що се отнася до правата, аз съм един от първите, които започнаха да изучават български език в училище и това се гарантира от Конституцията на Украйна. Промените в закона днес са всики малцинствени общности (около 8 или 9 в Украйна) да учат на родния си език, т.е. българския, в първите четири години в училище. И смятам, че ние, ако реализираме това нещо, може само да спечелим. Но ние не се възползваме от това право. Отделно има и споразумение между България и Украйна, според което  50% от предметите, които се преподават в българските училища, трябва да бъдат на български език, но днес това не е така. Липсва контрол от страна на българската държава върху това, което е подписано и да се види чрез какви лостове на влияние това може да се поправи.

Знаете ли, за нас българите в Украйна, когато видим човек от България, това за нас са истинските българи. Това е живата ни връзка с България. Ние очакваме с нетърпение срещите ни с такива българи. Например, когато се изпращат български учители при нас. Но, отново повтарям, необходимо е да има контрол върху това, което е договорено. Необходимо е България да изгради стратегия за работа с българското малцинство, защото ние виждаме как Турция и Румъния работят с малцинствата при нас.

БГ Следа Подкаст: Усещам горчивина в гласа ти. Но ти не обвиняваш само, а даваш и насоки, как това може да се случи. Напоследък се говори и за други лични карти за българите в чужбина.

Максим Димитров: Смятам, че това няма как да стане, защото България не може да решава самостоятелно неща валидни за Европейския съюз и България не е част от Шенгенското пространство. Знаете ли, аз съм от 2004 г. и отначало се учудвах колко малко се знае за бесарабските българи в България. Забелязал съм и, че при всеки наближаващи избори някои политици лансират тезата да преселим бесарабските българи в България. Но никой не се е допитал до самите бесарабски българи. Бесарабските българи в Украйна не са подтискани – имаме представители българи в парламента, в общините, в администрацията, в големите компании. Смятам, че сме интегрирани във всички системи на държавата. Да, в нас има силно развит патриотизъм, защото ние сме загубили нещо и сега можем да го получим. Но за седем поколения придобихме чувстовото „вкъщи“ да е нашето родно място.

Нека спомена нещо позитивно, връщайки се към образованието. Пловдивският университет предоставя 30 стипендии годишно на бесарабски българи, като дори има и програма за последващото им развитие. В случая освен университета, взимат участие и кметстото и така ни се предоставя шанс за развитие.

БГ Следа Подкаст: Според мен вие като общност сте успяли да създаде работещи организации, с които да си помагате. Ти самият си част от такива сдружения.

Максим Димитров: Да, самият аз съм част от такива и те работят доста добре. Дейността ни е насочена към култура и образование. Официално регистрирани сме и провеждаме различни събития. Част съм от Български младежки клуб „Актив“, насочен към работа с младите хора, както и в Конгрес на българите в Украйна, работещ предимно в сферата на образованието. Успяхме да създадем шест неделни училища „Аз Буки Веди“ в Одеса, в Черноморск, Измаил, Болград, Пандъклия и Багате. Имахме и краткосрочни проекти – например, българският театър в Одеса. Всичките ни инициативи са насочени към запълването на културния вакуум, особено в големите градове, за да може бесарабските българи да не забравят културата и езика си. Организирахме хумористично състезание, като в залата събирахме по 800-1 000 души, като самото мероприятие беше провеждано единствено на български език.

БГ Следа Подкаст: На мен ми прави впечатление голямата група от активни млади хора сред бесарабските българи. Това, което ми харесва, че вие по този начин успявате да запазите и предадете родовите традиции. Нещо, в което се убедих и по време на пътуванията ми в Бесарабия.

Максим Димитров: Работейки в такива организации, успяхме да запалим и по други места в Украйна да се изградят подобни организации. От 2008 успяваме да направим и междуселски събор, в който ежегодно участие взимат около 100 души, които се срещат, изнасят представления и се забавляват заедно. Така пазим идентичността си.

БГ Следа Подкаст: Една от целите на Българската следа е именно да популяризираме големите личности, произлизащи от българските диаспори. Говорили сме за Данаил Николаев, за Александър Малинов, за Александър Теодоров – Балан. Сподели някоя друга личност, за която да разкажем на нашите читатели.

Максим Димитров: Няма как да пропуснем Иван Колев, бащата на българската конница. Да споменем и за Александър Фудулаки спомогнал за развитието на българската флотилия. Не една и две са личностите с огромно значение за историята на България. Интересно е, че идвайки в България, започнах повече да се интересувам за историята на бесарабските българи. Във всяко от основните събития в новата българска история участие е взел бесарабски българин. Това за мен е още един показател, че бесарабските българи са необходими за България във всяка една епоха.

БГ Следа Подкаст: Да поговорим за Христо Ботев. Може би няма друга държава извън България, в която да съм виждал толкова много паметници на поета – и в Измаил, и в Одеса, в Задунаевка, в Арциз. Каква е причината толкова много да го обичате?

Максим Димитров: Ботев е личност, която не е противоречива. Посещавал е всяко едно от тези места. Това, което е останало до нас е, че е успявал да се приближи и сроди с нас. Според историческите сведения след него нивото на образование по тези места се е повишило. Във всяко едно от местата, които е посетил, той е останал в родовата памет на бесарабските българи.

БГ Следа Подкаст: Бих искал да спомена и за изключително добре подредения музей на Христо Ботев в Задунаевка. Там успях да представя „50 места от българската история отвъд България“ и мога да кажа, че това беше едно от най-емоционалните ми представяния. В разговорите ни с дошлите българи виждах пламъка в очите им при споменаването на България. Хората искаха да си говорим за култура, за личности. Никой не се оплакваше от финансовата си ситуация, защото знаем, че по тези места бедността е доста широко разпространена.

Максим Димитров: Да, всеки от нас пази идеята за България вътре в себе си. През 2003 година дойдох за първи път в България, след като спечелих конкурс на Държавната агенция за българите в чужбина. За мен това беше една реализирана мечта. Успях да видя тази България, за която бях учил в училище, тази България от произведнията на Йовков, Ботев, Вазов. Един от най-хубавите моменти в живота ми.

БГ Следа Подкаст: Говорейки за Ботев, наскоро паметникът в Одеса беше откраднат…

Максим Димитров: Да, един ден видяхме снимка на паметника, но беше без бюст. И първоначално си помислих, че това е фотошоп. Не можех да си представя, че това може да се случи. За голямо щастие, след бързата реакция на полицията и на българското консулство в рамките на няколко дена паметникът беше намерен и върнат на мястото си.

БГ Следа Подкаст: В края на нашия разговор нека завършим с нещо любопитно. За мен опознаването на една общност често става и чрез кулинарията. Разкажи ни за някои типични за бесарабските българи ястия.

Максим Димитров: Най-лесната рецепта е на яния (не казваме буквата „Х“, както и в думите убаво, ляб и т.н.). Пилешкото се готви в собствен сос, добавяме брашно и задължително червен пипер. Всяко наше ястие трябва да бъде кавърдисано – да има запръжка и да се добавя червен пипер. Правим си и бобена чорба, като вместо наденица слагаме картофи. За всеки от празниците имаме различна манджа. Например, за Петровден се коли младо пате или петле, за Великден си правим кавърма – овче месо, което се вари дълго в мас на бавен огън, разбира се, отново се добавя червен пипер. Костите се махат, добавя се и пърлив пепер (люта чушка), като може да се яде топло или студено.  От осмянка (коремът на прасето) си правим сланина на руло с черен пипер, дафинов лист, чесън. Правим си и джумерки (пръжки), като част от месото се запазва за зимата. Правим си и салтисон – слага се всякаква карантия от прасето, нито една част не се изхвърля от прасето.

БГ Следа Подкаст: Много ти благодаря за увлекателното интервю, което успяхме да направим.

Максим Димитров: Искам да пожелая на всички българи от всички краища на света да пазят родния диалект. Това е нещо уникално и е наше културно богатство, което трябва да съхраняваме и което ни свързва с родното място.